Bulgarian Abstract: В настоящата статия се разглежда процеса на делегиране на правомощия, аспектите на организационния процес, взаимоотношенията на пълномощията и препятствията за ефективно делегиране. Делегирането на пълномощия е основен процес, посредством който ръководителите установяват формални взаимоотношения с хората в организацията. За да се реализират плановете, е необходимо всеки да изпълнява конкретно определена задача, която е включена в плановете на организацията, затова ръководството трябва да определи ефективен способ за съчетаване ключовите въпроси, характеризиращи задачите и хората на организацията. Определянето на целите и осигуряването на тяхната политика, стратегия с процедури и правила способства за решаването на тези задачи. Мотивацията и контролът също играят съществена роля в осигуряване ефективността на изпълнение на задачите. Организацията като процес представлява функция, която очевидно и непосредствено е свързана със систематичната координация на много задачи и съответно с формални взаимоотношения на хора, които ги изпълняват. Средството, с помощта на което ръководството регламентира отношенията между нивата на пълномощия, е делегирането. Трудно може да се разбере организационният процес, без да се е разбрала същността на делегирането и свързаните с него пълномощия и отговорности. Подробно са разгледани основните характеристики и видове пълномощия. Представени са факторите за ефективно разпределение на пълномищията, като особено място е отделено на организацията на взаимоотношенията между различните пълномощия и трудностите за ефективно делегиране. Очакванията и задълженията, които се създават от делегирането, могат да станат съзидателна голяма сила за осигуряване на хармония и единство на целите. Не трябва да се забравя, че ръководството трябва да предприема съгласувани усилия за отчитане качествата на личностите и нуждите на получаващите пълномощия. Ако това се пропусне, могат да възникнат сериозни проблеми и за ръководството, и за получателя на пълномощията. Делегирането на пълномощия изисква ефективни и надеждни комуникации. Ръководителите имат задължения, които трябва да се изпълняват от техните подчинени. За тяхното надеждно изпълнение те трябва точно да разбират какво се изисква от тях. Делегирането е свързано с мотивирането, влиянието и лидерството. Ръководителят трябва да накара подчинените си ефективно да изпълняват своите задачи. Делегирането се оказва безрезултатно, даже при всеобщите признания за неговата важност. Това е ярко свидетелство как трудно се преодоляват съществуващите препятствия. Някои от тях са дълбоко вкоренени в човешкото поведение, които са следствие на индивидуалната психология. Опасението за своето положение, страх от риск, отсъствие на увереност в себе си, неспособност да довериш на друг изпълнението на задачите, за които носиш отговорност – това са основните причини. За да бъде делегирането действително, е необходимо съответствие между пълномощията и отговорността, т.е. ръководството трябва да делегира на работника пълномощия, достатъчни за изпълнение на всички задачи, за които той е приел върху себе си отговорност. Това е така нареченият принцип на съответствие. Като следствие работникът може да приема отговорност само за тези задачи, които попадат в сферата на делегираните му пълномощия
